Днес се навършват 169 години от  рождението на един от

Днес се навършват 169 години от  рождението на един от най-големите български писатели - Иван Вазов. Неговото творчество, което отразява две исторически столетия – Възраждане и следосвобожденска България, обгръща цели 22 тома и не инцидентно е наименуван „ Патриарх на българската литература ”.

Днес цяла България си спомня за огромния публицист. Кулминацията на честванията ще е в родния град на Вазов – Сопот.

По случай годишнината от рождението на Вазов ще ви напомним няколко фрагмента от обичани на всички българи творби.

***

Питат ли ме де зората
ме й огряла първи път,
питат ли ме де й земята,
що най-любя на светът.

Тамо, аз ще отговоря,
де се белий Дунав лей,
де от изток Черно море
се бунтува и светлей;

тамо, де се възвишава
горда Стара планина,
де Марица безшумно шава
из тракийска низина,

там, де Вардар през полята
мъждив лей се и шуми,
де на Рила грей главата
и при Охридски талази.

- Из „ Де е България ”

***

Българио, за тебе те умряха,

една бе ти почтена зарад тях,

и те за теб почтени, майко, бяха

И твойто име единствено кат мълвяха,

        умираха без боязън.

- Из „ Новото гробище  над Сливница ”

***

Тих бял Дунав се вълнува,
   весело шуми
и " Радецки " гордо плува
   над златни талази.

Но по кое време се там съзирва
   Козлодуйский бряг,
в парахода рог изсвирва,
   рàзвя се байряк.

Млади български юнаци
   я́вяват се там,
на чела им левски знаци,
   в òчите им жар.

Горд отпреде им застана
   младият им водач –
па казà на капитана
   с гол в ръката нож:

– Аз съм български челник,
   мòмци ми са тез,
ний летиме за свобòда
   кръв да лейме през днешния ден.

Ний летим на Българѝя
   помощ да дадем
и от тежка робия
   да я отървем.

- Из „ Радецки ”

***

На теб, Българио свещенна,покланям песни си в този момент.
На твойте рани, кръв скъпа,
на твойта жал и горест,
на твойте сълзи и въздишки,
на твойте пристрастености и тегло
и на венеца мъченишки,
кой грей на твоето чело.

- Из „ На България ”

***

Отечество любезно, по какъв начин хубаво си ти!
Как чудно се синее небето ти безпределно!
Как твоите картини меняват се омайно!
При всеки взор нови, по-нови красоти:
тук радостни долини, там планини колоси,
земята цялостна с цвете, небето със брилянти…
Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти!

Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички богатства и блага:
самун, свила, рози, нектар, цветя и плодове,
на Изтокът светлика, на Югът аромата;
горите ти са цялостни с естетика и студ,
долините с трендафил, гърдите с берекет.
Коя земя от теб е по-пъстра, по-богата?

-Из „ Отечество общително, по какъв начин хубаво си ти! ”

***

Език свещен на моите предци,
език на страдания, стонове вековни,
език на тази, дето ни роди
за наслада не — за кахъри отровни.

Език прелестен, кой не те руга
и кой те пощади от ругатни гадки?
Вслушàл ли се е някой до момента
в мелодйята на твойте звуци сладки?

Разбра ли някой колко хубост, мощност
се крий в речта ти гъвкава, звънлива —
от руйни тонове какъв лукс,
какъв обсег и изразитост жива?

- Из „ Българският език ”

***

Аз съм българче и мощна
майка мене е родила;
с красоти, богатства изобилна
мойта родина е блага.

Аз съм българче. Обичам
наште планини зелени,
българин да се назовавам –
първа радост е за мене.

Аз съм българче свободно,
в край свободен аз пребивавам,
всичко българско и родно
любя, почитам и жаля.

Аз съм българче и расна
в дни велики, в славно време,
наследник съм на земя прелестна,
наследник съм на юнашко племе.

- Из „ Аз съм българче ”